ПЛЮСКА̀Ч1 м. Диал. Човек, който обича да пука, да пушка, да плюска2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПЛЮСКА̀Ч2 м. Диал. Плюскавиче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)