ПЛЮСКОЛА̀ВА, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: Жаба плюсколава. Крастава жаба. Намерил ми жаба / на лизгава плоча: / жаба плюсколава, / жаба белогърда.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
