ПЛЯ̀СВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от плясвам1 и от плясвам се; пляскане, плесване1.
— Друга (остар. и диал.) форма: п л ю̀ с в а н е.
ПЛЯ̀СВАНЕ2 ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от плясвам2 и от плясвам се; плесване2, плескане2, плещене1.
