ПНЕВМАТЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Устройство за сгъстяване или разреждане на въздух. Пристигна нова артилерия с радарно устройство за самонасочване, самозареждане, самопочистване, автоматик, пневматик с двойно подсигурен маслен откат. Р. Сугарев, СС, 78.
— От гр. πνενματικόσ 'въздушен'.