ПОА̀НТА ж. Литер. Дума или израз обикн. в края на художествено произведение, които подчертават, насочват към основната му идея. Комичните изненади, веселите игрословия, неочакваните поанти в забавната сплетня между стария добродушен музикант, неговата жена, тяхната дъщеря и забърканите студенти създават една прекрасна комедия. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 97. Лирическа поанта. Поетична поанта.
— От фр. pointе.