ПОБА̀ЩИМСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Положение, задължения на побащим. Вуйчото пое побащимството над осиротелия си племенник.
— Друга (диал.) форма: п о б а̀ щ и н с т в о. — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
