ПОБО̀ЙНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Прояви, постъпки на побойник. — Кое ти наричаш лоши инстинкти?.. — Например.. подигравките с по-старите, побойничеството. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)