ПОБО̀ЦКВАМ, -аш, несв.; побо̀цкам, -аш, св., прех. 1. Боцкам малко, кратко време. — Този пуловер е от по-груба вълна и може да те побоцка няколко дни, докато свикнеш.

2. Само несв. Боцкам леко от време на време; побоцвам. Чистех розите от плевели и усещах как бодлите им ме побоцкват. побоцквам се, побоцкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)