ПОБУДАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; побудаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя някого будала, ненормален; подлудявам, подивявам. Мала моме црънооке, / не връзвай глава с шамия, / побудали ергенчиня. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 57.
ПОБУДАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; побудаля̀ се св., непрех. Остар. и диал. Ставам будала; оглупявам, подивявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.