ПОБЪЛГА̀РЧАМ, -аш, несв.; побълга̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Побългарявам. — Кат съм тънка и висока, / да съм малко черноока, / турците ще побългарча, / българите ще потурча! Нар. пес., СбАИ, 147. побългарчам се, побългарча се страд.
ПОБЪЛГА̀РЧАМ СЕ несв; побълга̀рча се св., непрех. Диал. Побългарявам се.