ПОБЪ̀РЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от побързувам и от побързувам се; побързване, ускоряване. Първите ѝ личби [на шарката] са: треперане, побързуване на тупа и горещина. Ив. Богоров, СЛ, 36.
