ПОВЀРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Доверителен, поверителен (в З знач.). Този ден вечерта, като останахме сами, господарят ми рече с тих, поверлив глас: — Ламбро! Ако ме обичаш, ще ми изпълниш желанието и то за моя лична полза. Св. Миларов, СЦТ, 30.
— Ср. повер?ив.