ПОВЍКНУВАМ, -аш, несв.; повѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Повиквам; повикувам. Султан повикна нихните слуги, и сос мука ги изпита, где са скрили богатството. Хр. Павлович, Ц, 69. Кога ся показала смъртта и го попитала защо я вика,.., рекъл: повикнах тя, майко, да ми повдигнеш дървата нагърб, че съм стар, та не мога да ся повдигна. А. Хаджоглу, ББ, 59-60. Мама на сгледа отиде, / на нови порти потропа, / потропа още повикна: „Я изляз, Станке, навънка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 253. На Пейови бели порти; / почукнали, повикнали, / па излезнал стари Пейо. Нар. пес., СбНУ V, 5. повикнувам се, повикна се страд.