ПОВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от повисна като прил. Който е отпуснат, който виси надолу; увиснал, виснал, провиснал. Старецът приглади повисналите си мустаци, потърка четинестата си брада. Х. Русев, ПС, 50. Един ловец видял еднъж яребица, която изскочила от дола с повиснали крила и с такъв писък, като да е била наранена и да не е можала да бяга. Т. Икономов, ЧПГ, 30. Повисналите рамене на този млад човек му придаваха старчески, болен вид.