ПОВЛАЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бавен, муден; по̀влечен. Бай Добри си беше такъв — малко повлачлив и все обмисляше, спряпаше се! Оглеждаше се да не сгреши. Ст. Даскалов, ЗС, 160.
