ПОВЛЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Повлèчен (в З знач.); провлечен, проточен, протяжен, бавен. — Ей, Палаш, какви са тия повлекливи маанета, я ни изсвири нещо, та да ни светне пред очите. Т. Харманджиев, КВ, 394.

— Друга форма: п о в л е ч л ѝ в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)