ПОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Приятен, желан. Моето съгласие да бъда преместен близо до голям град, за да се ползувам от всичко добро, което може да ми даде такъво едно място, и да имам повече време за поволна работа? Че това винаги ми е било едно желание, една мечта. П. К. Яворов, Съч. III, 253. Не надей се, бог знае, на какви следства случайни, които са ти мили и поволни, но пази .. онова, което си работил. Г. Йошев, ЧБ (превод), 1850, 78.
2. С предл. н а. Който е според волята, желанието на някого. Дали да бъдат тези избори таквизи, да могат би на всички европейски сили и на турци поволни? БД, 1857, бр. 9, 33. При това и поведението, както неговото [на Пахомий], тъй и на трите още духовни лица, .., не беше никак поволно на другите представители и на тукашните чорбаджии. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 82.
3. Волен, без задръжки. Вечерният звън замира. / В обезлюдения храм / прозвучава странна лира: / моята душа е там. / Тя зове в безкрайна скръб / .. / ласката на спомен скъп, / песента на дни поволни. Н. Лилиев, ЛП, 76. Неволен зрител на преходни съдбини, / аз колчем стрелвах глед из тъмни далнини, / ту жъртвения плам съзирах да догаря, / ту счувах песента поволна на овчаря, / низ дебри някъде зареян по стада. П. П. Славейков, КП III, 47.