ПОВСЕДНЀВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от повседневен; всекидневие, всекидневност, ежедневие, ежедневност. А може би светът си беше такъв — безличен и мъртъв — и радостта идеше не отвън, а отвътре, направо из моето освободено от повседневността и жадно за живота тяло. Г. Райчев, Избр. съч. II, 219.
— От рус. повседневность.