ПОВЯ̀НВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от повянвам; извяхване1, увяхване, извянване, завяхване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901. — Друга форма: п о в è н в а н е.
