ПОВЯРВА МИ СЕ св., непрех. Рядко. Започна да приемам нещо за възможно, допустимо. Не ми се вярва, че и за нас най-после ще има радост,.. Откак сме се родили, живеем като в някакъв затвор, .. И изведнъж става земетръс, стените на затвора се събарят и ние изскачаме на свобода... Ще ти се повярва ли, а? Д. Ангелов, ЖС, 239.
◊ Да не повярваш. Не е за вярване, трудно е да се повярва (за изразяване на голяма изненада от нещо). Заведоха ме [сестрите ми] в ЦУМ. .. комбайнерът не излизаше от главата ми .. Купиха ми нова рокля и палто. .., както си бях пременена с тях, си тръгнахме. И, о, Боже, да не повярваш! На изхода почти се сблъскахме с комбайнера .. Погледите ни се срещнаха. НЖ, 2003, бр. 12, 12. Що.. не си вземеш един грамофон?.. Един „Клингзор“ ще ти дам със седем грамофонни плочи. И знаеш ли, какво струва? Четири хиляди само. Просто да не повярваш! Чудомир, Избр. пр, 76. Блести / земята хубава — да не повярваш ти, / че векове със кърви е поена. К. Христов, ЧБ, 116. Не мога да повярвам (не повярвам) на очите си. Разг.; Не мога да повярвам (не повярвам) очите си. Остар. Много се изненадвам, учудвам, смайвам като виждам нещо, което не съм очаквал да видя. Като виждам какви чудеса започнахте, не мога да повярвам на очите си. А. Каралийчев, НЗ, 127. В а р в ар а. А не виждаш ли расото? Н е н о в. Гледам, а все не мога да повярвам очите си. Ив. Кирилов, Ж, 71. Като му подавах нещо си, аз фърлих крадишком поглед на хартията — и не повярвах очите си: там имаше стихове! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 8. Не мога да повярвам (не повярвам) на ушите си. Разг.; Не мога да повярвам (не повярвам) ушите си. Остар. Много се изненадвам, учудвам, смайвам като чувам нещо, което не съм очаквал да чуя. — Как е швейцарецът?.. — Той си е у дома... Върна се... — Не можах да повярвам на ушите си. Др. Асенов, СВ, 77. Двамата журналисти се спогледаха. Те не можеха да повярват на ушите си. Какво говореше това момче — същото куче останало някъде в Алпите! Невъзможно! Ал. Бабек, МЕ, 49. — Няма, няма място при Господа! — отвърна .. той [Свети Петър]. — Какво? Няма ли място за мене? — се стъписа зачудена майката, като че не повярва ушите си. П. Тодоров, И I, 45.