ПОГЛЀДВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погледвам1 и от погледвам се1.
— Др. форми: п о г л а̀ д в а н е, п о г л я̀ д в а н е.
ПОГЛЀДВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погледвам2 и от погледвам се; поглеждане. Той пак не смея хубаво да изгледа другото момиче, ами крадешком само го погледна.. И с това погледване Ненко видя, че то се беше малко попричервило. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 24-25. Щом взеха да се вият соколите над плевника, щърковете си извадиха главите и погледнаха нагоре. С погледването те разбраха, че соколите си вият за тях. Ц. Гинчев, ГК, 226.
— Други форми: п о г л а̀ д в а н е, п о г л я̀ д в а н е.