ПОГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. погорèли. Прич. мин. св. деят. от погоря1 (във 2 знач.) като прил. Остар. Загорял (в З и 4 знач.). Първите лъчи на слънцето вече огряваха опрашената и погоряла зеленина на Орловец. В. Геновска, СГ, 318. Луната клонеше към залез. Наядена почти наполовина, тъжно огряваше погорялото поле, засушената и жадна за дъжд земя. В. Нешков, Н, 410. Видя погорялото си русо лице в бистрата вода и се насмука като жаден смок. Н. Каралиева, Н, 168.