ПОГЪЗЀЙКА ж. Остар. и диал. Название на майката и близките роднини на булката — жени по време на сватбата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: п о г у з è й к а, п о г уз я̀ й к а.
