ПОГЪЛЧА̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от погълчавам, погълчавам се и от погълчава се. „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Тези думи за пръв път ги чувах .. Аз усещах, че те бяха за мене едно погълчаване или едно поучаване. П. Р. Славейков, БП I, V.
