ПОГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; погърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. погърмя̀л, -а, -о, мн. погърмèли, св., непрех. 1. Гърмя (във 2 4 и 6 8 знач.) малко, кратко време. — Още малко ще погърмим и след това ще хвърлим пушките. Мир! Д. Кисьов, Щ, 245. Огромни плажове, море, идилия и само от време на време, когато вече няма какво друго да правиш, отиваш да си погърмиш. ВН, 1961, бр. 2964, 4. Радиото погърмя и замлъкна.
2. Само несв. Гърмя (във 2 4 и 6 8 знач.) от време на време, понякога.
3. Безл. погърмява, погърми. Гърми кратко време или от време на време, понякога. Погърмява, сигурно ще има буря. Δ Ще погърми и ще премине, няма да има голяма буря.