ПОГЪ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от погърча2 като прил. 1. Който е възприел народностното съзнание, езика и държанието на грък. Единият даскал е влах, а другият е погърчен арнаутин. Д. Талев, ЖС, 158. На мястото на благосклонния владика Гедеон, отстранен заради търпимостта си към българщината .., е пратен друг владика, Доротей, един погърчен българин, който се стремял да насажда гръцки порядки. Б. Болгар, ПД, 149. Културното завоевание на славянските страни .. се извършва чрез християнството и първите носители на духовно образование били гръцки или погърчени свещеници. Б. Ангелов, ЛС, 130.
2. Който е придобил гръцки вид, облик, особености. Децата на .. погърченото училище с децата на българското училище земат да са гледат и да си животят като кучето и котката. ЦВ, 1857, бр. 333, 154.