ПОДА̀РЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от подарък. Сърцето му подсказва да купи някакво подаръче на Лили, но някаква мисъл го спира: „Какво ще кажат служителите, колегите...“ Ст, 1960, бр. 726, 2. Оттам [от Берлин] той донесе подаръци и подаръчета на много хора от министерството и вън от министерството. Н. Каралиева, Н, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)