ПОДБЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подбия1 като прил. За крака, ходила и под. — който е натъртен, набит от продължително натоварване, ходене. Малцина от четиридесетте хиляди войници, които тръгваха срещу българските земи, щяха да доживеят мига, когато подбитите им крака ще превалят последното бъл- гарско било. А. Дончев, СВС, 561. „Далеч ли е, чичо, Цариград?“ — пита дядо Петко работните селяни.. Сипнала не сипнала зора, става дядо Петко .., нарами торбицата и пак повлачи подбитите нозе. Ал. Константинов, Съч., 285-286. Както си беше по скъсани чорапи и подбити пети, зачука с тояжката и като се подпираше о стената, излезе на двора. Б. Несторов, СР, 252.