ПОДГОЛЕМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. страд. от подголемя̀ се като прил. Остар. Възгордян, самоуверен, самонадеян. Разиграло ся морето пред реката и заревало:...„ Аз стигам до дън земя, страшно буча по скалите и ся издигам до облаците.“ — Реката отговорила: „Аз пък не само буча, но и поя земята и плъня като тебе подголемени морета“. Д. Манчев, БЕ I, 124.