ПОДКОЖУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подкожуша като прил. За кора, кожа, мазилка, балатум и под. — по който има образувани издутини, гънки. Затвори очи и не искаше да гледа опушения дървен таван, от който висеше като юфка стара подкожушена блажна боя. Д. Кисьов, Щ, 424. // Който е покрит с мазилка, балатум и под. с издатини, гънки. Когато чертожникът влезе в дворчето, едно парче мазилка се откърти от подкожушената стена и се разби в плочите. Ем. Станев, ИК III, 7. Подкожушен таван.