ПОДКУ̀СТРЯМ, -яш, несв.; подку̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Подстрекавам, насъсквам; подсторвам, подклаждам, подкокоросвам. Ами ако са някои разгалени, па и завистници от махалата, ако се намерят да ги подкустрят срещу нея? Т. Влайков, Съч. II, 272. Подкустри детето да иска да излезе навън. Н. Геров, РБЯ IV, 88-89.

2. Разлютявам, развреждам (рана, болка и под.). Рани си разбудих, / рани си подкустрих, / та съм налетела / на тръне, на глози. Нар. пес., СбНУ XI, 89. подкустрям се, подкустря се страд.

ПОДКУ̀СТРЯМ СЕ несв.; подку̀стря се св., непрех. Диал. За рана — разлютявам се, развреждам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)