ПОДЛА̀КЪТНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Дръжка на стол, кресло и под. за облягане на ръцете; облегалка. Нашият съсед перуанецът пошепна нещо като „оле“ или „олала“ и се хвана за подлакътниците на креслото си. Ем. Манов, ПУ, 21. Стол, работен с подлакътници. (Реклама).

2. Специална плоскост в спортен екип, обикн. костюм на мотоциклетист, която предпазва лакътя от нараняване. За големите пилоти подлакътниците се изработват по поръчка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)