ПОДЛАКЪТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; подлакътя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Рядко. Облягам, подпирам на лакът (ръка); облакътявам. Кметът лежеше в леглото, подлакътил ръка, между пръстите на която димеше цигара. Ив. Хаджимарчев, ОК, 381. подлакътявам се, подлакътя се страд.
ПОДЛАКЪТЯ̀ВАМ СЕ несв.; подлакътя̀ се прех. Рядко. Облягам се върху нещо с лакът; облакътявам се.