ПО̀ДЛОГ1, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Грам. Главна част на изречението, която изразява предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото обикн. като вършител на действието; граматически подлог. Подлогът и сказуемото се съгласуват по лице, когато за подлог служи лично местоимение. Л. Андрейчин и др., БГ, 229.
2. Остар. Нещо, което е предмет на обсъждане, на разглеждане и разрешаване; въпрос, проблем, подмет. Когато българете си имаха веке утвърдено царство в мисия, .., важните подлози ся решаваха от върховен съвет. Д. Войников, КБИ, 22. Аджи Ставри казал да мя заведат в Ас-Кюй за учител. Снощи аз ся съставих с Аджи Ставри у Ниотия. Стана за упомянатий подлог и помежду ни разговорка. АНГ I, 57. Повествованието е да изложим ясно и порядочно подлога или предмета, за който в предложението сме си обещали да говорим. Ф. Велев, КР (превод), 29.
3. Остар. Особа, личност. Что несогласни и неприлични работи слушам за вашего подлога (образа, лице) сиреч: твердо изречение си сторил, совсем да са оставиш от Академическото училище. Н. Хилендарец, СПП, 38.
◊ Граматически подлог. Грам. Подлог (в 1 знач.). При страдателния залог трябва да се прави ясно разграничение между граматически подлог,.., от една страна, и логически подлог, .., от друга. Л. Андрейчин и др., БГ, 135. Логически подлог. Грам. Реалният вършител на действието, който в изречението не изпълнява функцията на подлог, а на непряко допълнение. При страдателния залог трябва да се прави ясно разграничение между граматически подлог, .., от една страна, и логически подлог, .., от друга. Л. Андрейчин и др., БГ, 135. В изречението „Диктовката бе проверена от учителя“ граматическият подлог е „диктовка“, а логическият — „учителя“. Δ Логическият и граматическият подлог често съвпадат.
ПО̀ДЛОГ2, мн. -зи, след числ. -га, м. Диал. Полог1. Прибираха снесените пресни ейца от подлозите на кокошките. Ил. Блъсков, ДБ, 74.
ПОДЛО̀Г1, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. 1. Подложка (в 1 и 2 знач.). Плочата с буквите ся подига и с голяма сила натиска на листа, опрян у горния покров, който е покрит с фланели и подлози от хартия, за да потънат буквите. ИЗ 1874-1881, 131.
2. Причина, основание. Отечествената любов не е друго нищо, освен едно себялюбие, усвоено от една скупщина хора, за да имат подлог да мразят всичкото друго чловечество. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 31-32. Подлозите (намерените причини) на нашето содружество состоят на купувание и на продавание,.. и на многии други полезни торговине. Н. Хилендарец, СПП, 50.
3. Предположение. Р. [Робинзон] ся затече към край морето, за да ся увери, ако бе бил прав или не, подлогът му. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1710.
ПОДЛО̀Г2, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. Книж. Фалшификация, подправяне, подправка. Кога против съществени за решение на делото писмени документи ся предяви препирня за подлог, .., съдът .. предлага на самата страна, която е представила тия документи, .., да си земе назад документите. ВП, 30.
— От рус. подлог.