ПОДЛО̀ЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Грам. Който изпълнява службата на по̀длог1 в изречението или се отнася до по̀длог1. Подчиненото подложно изречение изпълнява функцията на подлог по отношение на главното изречение. Подложна функция.

ПОДЛО̀ЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който се отнася до подложка (в 10-13 знач.). Когато кладенецът е спуснат до нивото на водонепропускливия подложен слой (водоупора), тогава той се нарича съвършен или пълен. Ст. Станчев, Х, 570. Дисковият нож [на цвеклокомбайна] може да се повдига по-нагоре и спуска по-надолу .. чрез поставяне или сваляне на подложни шайби. М. Дуковски и др., СМ, 609. Подложен бетон. Подложна стоманена греда.

ПОДЛО̀ЖЕН3, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Подправен, фалшив. — Изкарва официални документи, които доказват, че Крушков няма нужните години .. Обадиха се викове: — Лъжеш! — Тия документи са подложни! Ив. Вазов, Съч. Х, 74. Веществените доказателства както: оръдието, с което е извършено престъплението, подложните документи, .. и изобщо всичко, което ся намери при огледа на мястото, .., требва да бъде подробно описано в протокола. ВП, 94. Установена така най-общо истината по прословутата мистификация [на „Веда Словена“], оставаше да се уточни тя .. заедно с разбор на някои от подложните песни. СбНУ LII, 11.

— От рус. подложный. — Н. Михайловски, Исторически изследвания за Охридската и Ипекска архиепископии (превод), 1869.


Източник: Речник на българския език (онлайн)