ПОДЛУДЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от подлудявам1 като прил. Който предизвиква състояние, близко до лудост, силна възбуда, неспокойство, буйство; влудяващ. Трябваше да говори каквото и да е, само да печели време, само да отложи за минута тая подлудяваща болка в костите. Б. Райнов, ДВ, 214. За събитията на фронта през Междусъюзническата война, които се развиваха като подлудяващ кошмар, Михаил Кремен пишеше вече „Брегалница“. К. Константинов, ППГ, 249. Навън бе станало съвсем тъмно и зад телената мрежа комарите почваха оргията си — подлудяващи тонове от трептене на тънки, опънати до скъсване струни. Д. Димов, Т, 447.