ПОДЛЮ̀ТВАМ, -аш, несв. (диал.); подлютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Подлютявам. подлютвам се, подлютя се страд.

ПОДЛЮ̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); подлютя̀ се св., непрех. Подлютявам се. На 25 март провалят на малките момиченца ушетата, за да е блага раната и да не се подлютва. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1710.


Източник: Речник на българския език (онлайн)