ПОДМРЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; подмръ̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подмръ̀днат, св., прех. и непрех. Диал. Помръдвам. Той [селянинът] се насмеал во себе и .. подмръднал некако со снагата или со ръката. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 57. // Непрех. Правя някаква мимика, гримаса или жест, за да изразя недоволство, нетърпение, досада или друго чувство. — Ето киселека, давай сега парите .. — Хм, кам пари, — подмръдна майка му и тръсна киселека в полата си да го чисти. Ст. Даскалов, ПЯ, 66. подмръдвам се, подмръдна се страд.
ПОДМРЪ̀ДВАМ СЕ несв.; подмръ̀дна се св., непрех. Диал. Помръдвам се. Ристос му казал: „добр ден“, а той не се подмръднал от местото си. Нар. прик., СбНУ III, 184-185.