ПОДНОВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подновявам и от подновявам се. Църквата „Св. Петка“ е строена също през ХVII в. почти едновременно с подновя- ването на „Св. Пантелеймон“. Ст. Михайлов, БС, 145. Веднага след подновяването на играта топката беше овладяна от футболистите на „Славия“. ДТ, 1998, бр. 133, 29. Подправиха и светите образи (икони) .. Доведоха нарочно едного живописца (зографа), за да направи тия подновявания. Р. Блъсков, ТПД (превод), 73.


Източник: Речник на българския език (онлайн)