ПОДО̀ЛЕ, мн. -ия, ср. Диал. Равнина, низина. — Кога момък несвършен съм бил, мене са познавали и в пригоре, и в подоле, чак в поле широко. П. Тодоров, Събр. пр II, 134. След време, призори, Моню се луташе яхнал на коня по поляните към Дунево .. Спря на Керванското подоле да пои коня, а захласна се — цял час! А. Страшимиров, А, 570.