ПОДО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира под окото. Едвам заранта, когато разплиска студена вода по лицето, когато забият камбаните за утринна .. послушникът взема връх над хайдутина и от терзанията остават само тъмните подочни сенки. Н. Хайтов, ШГ, 151. Мъничките лъскави очи, .., се въртяха на всички посоки, изпъкнали над подочните торбички. Д. Добревски, БКН, 21. Великият войвода и не погледна нататък, .., но войниците избутаха някого по-напред и в трептящата бледа светлина около огъня се показа още по-бледо брадато лице с изпъкнали подочни кости. Д. Талев, С II, 218.
2. Остар. За зъб — кучешки. У здрави, читави уста на отрасъл чловек требува да стоят, .., 32 бели здрави зъби. От тях 8 са предни, ..; до тях стоят 4 подочни .., а зади тях 20 кътника. КН, 1873, кн. 5, 15. Самий образ (форма) на зъбите показва каква храна е насочило чловеку естеството; то му е дало подочни зъби, каквито имат зверовете, които ядат мясо. КН, 1873, кн. 5, 15-16.