ПО̀ДПЛЕС м. Диал. Наклонена, полегата местност, обикн. склон на планина, хълм. Дружината се люшна низ полуотснежените ребра на Демир капия — едни скачайки като кози от камък на камък, други хлъзгайки се неудържимо по голите песъчливи подплеси. П. К. Яворов, ХК, 178-179. Размахват клони случайни борики по заледени подплеси, като че викат зверовете. П. К. Яворов, ХК, 11.
◊ Излизам / изляза на подплес. Диал. Не успявам, не сполучвам, провалям се (Н. Ге- ров, РБЯ). На подплес. Диал. Полегато, наклонено, накриво. Петър Осоговец приседна на подплес върху една бъчва със син камък, па рече смръщено: — Псета ти яли войските, старче! Н. Райнов, КЦ, 123. Мехмед Али поиска ятагана.. коленичи на подплес, .., замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190. В полето спуска се далекоглед сокол, / а лястовици рой по него се потирят / .. / Ту го спреварят, ту на подплес префучат / край него. П. П. Славейков, Събр. съч. ХI, 27.