ПОДПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; подпра̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изпращам някого някъде с някаква цел или със скрити намерения. Подир няколко дни, попът и кметът подпратиха няколко селяни да ми кажат, че щели да ме съдят у окуружния съд. М. Георгиев, Избр. разк., 216. Хрисантов заб?лежва, че псалтът прави страшна агитация, зе да му подпраща повече селяни да се здрависват с него. Ив. Вазов, Съч. VI, 212. подпращам се, подпратя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)