ПОДПРЍПКВАМ, -аш, несв.; подпрѝпкам, -аш, св., непрех. Подтичвам, притичвам от време на време. Той помисли малко, .., прегъна се и хвана да подприпква бързо и безшумно нататък. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. — Като се връщат [камилите], се едно-две камилчета подприпкват след кервана. Н. Инджов, ПП, 87. Вървя леко и подприпквам сегиз-тогиз. Т. Влайков, Пр. I, 244.