ПОДПРЪ̀ГАН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон, муле и под. — който е опасан, впрегнат с подпруг, подпруга. На болярски рът, .., рядко излизаха простолюдини — .. Тая тясна продълговата ливада, .., се тъпчеше най-вече от нозе, обути в червени ботуши и от копитата на едри коне, окичени или подпръгани за лов или за война. Ст. Загорчинов, ДП, 489.


Източник: Речник на българския език (онлайн)