ПОДПРЪША̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Слагам подпраг, подпруга на добиче (Н. Геров, РБЯ). Бръже си конче извади, / сине го седло оседлай, / с пъстри го смоци подпръши, / жлъти го юзби [юзди] надени. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 100.
