ПОДРАЖА̀ТЕЛСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Рядко. Подражателен (във 2 знач.). Литературата се обогатява с нови жанрове. На мястото на молитвата и житието, на хрониката и летописите се явяват преводната и подражателската поезия, диалози, учебници; преобладаващи са публицистичните жанрове. Лит. Х кл, 84. Подражателски талант.

ПОДРАЖА̀ТЕЛСКИ. Нареч. от прил. подражателски; подражателно. Но не пренесох опита на вуйчо Вучко в семейния си живот подражателски и механично, а творчески. Тарас, СГ, 77. Усмихвам се подражателски и повтарям последните думи на събеседника си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)