ПОДРУЖА̀ВАМ, -аш, несв.; подружа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Придружавам. Дойде един человек при мене и врече ми ся да ми покаже пътя и да мя подружи. С. Радулов, ГМП (превод), 114. подружавам се, подружа се страд.
