ПОДРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; подрънча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. и прех. Подрънквам (в 1 и 2 знач.). Но шумът все се чуваше, като че леко подрънчаваше някаква тенекия. Й. Йовков, ПГ, 22. Подрънчаваха бакъри — към реката и чешмата отиваха за вода. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 75. Подрънчах звънчетата.