ПОДСВЍРКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Рядко. Подсвирквам. Дори и когато той стана любимец на тая публика, като поет, тя не престана да му подсвирка на сцената. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 132. подсвиркам се страд. подсвиркам си взаим. Момчетата си подсвиркат за нещо. подсвирка се безл.